Когато живееш някъде и искаш да го напуснеш с нещата, които би побрал в един сак, всъщност това място никога не е било твое от самото начало. Когато ухапеш ръката, която те храни, съвсем логично е протегнатата длан да се свие в юмрук. — Сблъсък