Сълзи от щастие

Спиралата й се бе разтека по лицето.Досега бе плакала.Но не беше проляла сълзи от тъга,а от щастие.По бузите й се бяха стичли сладки радостни сълзи.Бе получила писмо от любимия.Две години те бяха далеч един от друг,незнаейки кога отново ще се видят.Две години те поддържаха пламъка на любовта си независимо,че бяха на хиляди километри един от друг.Но днес тя получи писмо от него,в което й съобщава че се завръща.Идва си у дома,при нея.Най-накрая тя ще го прегърне вместо всеки ден да прегръща снимката му.Щеше да го целуне вместо да целува снимката му.Щяха да гледат заедно луната и звездите вместо тя да ги гледа сама и да се успокоява с мисълта че и той ги гледа.Най-накрая щяха да са заедно както бяха мечтаи толкова време.